Aвтор: Изабела Манолова, докторант по Фотография, НХА
Природата e най-големият вдъхновител. Микро и макрокосмос са постоянно
преплитащи се визуални понятия. Заглеждали ли сте се в моделите на структура в природата - нейните кореноподобни мрежи, които виждаме в електричеството, невроните, дървесните структури, светкавиците и т.н.?
Ако навържем всички тези структури получаваме една информационна мрежа, общо поле на формата и материята, по което тече тази информация, влива се в нас и ни дава знанието, с което да обогатим както света, така и духовните си ценности.
В изследванията си Ърнст Хекел 1 /Art forms in Nature 1899/ разглежда света на малките същества с помощта на микроскопи, като илюстрирайки и описвайки откритията си, той допринася за по-нататъшното развитие на идеята за приемане на природата и нейните форми като абсолютен конструктор и архитект на света, чиито принципи, ако бъдат разбрани от човека, биха могли да ни помогнат да направим скока в една напълно нова ера на еволюция. А човекът, който работи по изследванията на Хекел и ги въплъщава в материята е не друг, а Антонио Гауди 2.
Нека започнем с факта, че Хекел предшества Гауди само с 20 години. Хекел е роден през 1834г. в Германия, а Гауди - през 1852г. в Испания. Тази възрастова близост поставя въпроса - възможно ли е двамата творци по някакъв начин да попадат в едно единно поле на мисълта, като проучванията на единия дават отговори на другия? Или общите социални нагласи предполагат еднакво мислене и концентриране на вниманието върху природата. Времето, в което живеят Гауди и Хекел, бележи края на индустриалната революция и налагането на урбанизма в изкуството, който се фокусира върху живота в големия град, с
неговите нарастващи проблеми като бедност, експлоатация, гъстота на населението, замърсяване, забързан ритъм и отдалеченост от природата.
Интересът на двамата творци се фокусира върху природните форми - силата на структурата, обединяващата връзка на елементите във формата, цвета, боравенето със светлина, архитектониката на композицията в корените на света, материалите /Гауди/, лещите и биологичното познание за материята /Хекел/.
Скорошни изследвания смятат, че промените през индустриалната революция се отразяват значително върху теченията в изкуството. Замърсеният въздух и смогът през този период може да са допринесли за създаването на импресионистичните творби. Аерозолите в атмосферното замърсяване намаляват визуалния контраст в заобикалящата среда, защото абсорбират и разсейват слънчевата радиация. Авторите от университета Харвард, Сорбоната и Екол Нормал Сюпериор в Париж насочват изследването си върху 60 картини на Търнър и 38 творби на Моне, които често рисуват пейзажи на едно и също място. Това изследване потвърждава и ангументира факта, че Хекел и Гауди насочват вниманието си към природата, като носител на естествената форма и натуралистичната истина за света.
Хекел инспирира с илюстрациите си и цялото течение на Арт Нуво. В една
индустриална ера, течението търси спасение от метала и мегалитността в крехките, нежни природни форми, като се противопоставя на грозотата на урбанистичния пейзаж, с неговата промишлена характеристика, сиви нотки, изкривена светлина.
Представители на епохата си са Густав Климт, Чарлз Макинтош, Алфонс Муха. Творците изследват деликатния скелет на красотата, представен чрез издължени стуктури и пищни форми, даващи ни усещане за фертилитет и благоденствие. Изброените артисти са основатели на едно течение, което формира и детайлизира визуалната представа за природата не просто като илюстративен източник на вдъхновение, но и като общ закон за форма, конструкция и смисъл. Течението надниква през вратата на науката и ни предоставя огромно поле за разсъждения, опити и интерпретации в една тема, която може би е по-голяма от колкото съзнаваме.
Как щеше да се развие изкуството през индустриалната епоха с неговите паралелни течения в изящните и приложните изкуства арт нуво и импресионизъм, ако Хекел не беше илюстрирал формите, които е открил в природата? Захар Хадид /архитект 1950-2016/ щеше ли да сътвори невероятните сгради, които красят големите градове на света? Антонио Гауди би ли започнал своето бележито дело, което тече като нишка през времето и води до завръщането на изкуството към природните форми и днес? Импресионистите щяха ли да пресъздадат природата по-близо до реалистичния им вид с помощта на леки движения на четката и смесването на бои?
Цивилизацията върви към модернизъм, текстура и нов смисъл, но вдъхновението започва от изконното любопитство към видимото и невидимото, към огромните форми на вселената и малките форми на атома, към природата и идеите на сътворението, а това от своя страна води към създаване на нови идеи, важни за смисъла на живота и за изкуството, като негово най-висше алтер его.
Снимка: Изабела Манолова
---
1 Ернст Хайнрих Филип Аугуст Хекел (на немски: Ernst Heinrich Philipp August Haeckel 16 февруари 1834–9 август 1919) е немски зоолог, натуралист, евгеник, философ, лекар, професор, морски биолог и художник, който открива, описва и назовава хиляди нови видове и картографира генеалогично дърво, свързващо всички форми на живот, освен това създава много термини в биологията
2 Гауди: Биография 2003. Gaudi: A Biography, Gijs van Hensbergen.
Comments