• Анита Кацарска - Автор

21 грама

Сещате се за идеята, че душата на човек тежи 21 грама, нали? Анита ни предлага своя интерпретация чрез една творческа симулация...

Така. Хрумна ми главозамайваща идея за пореден фотографски проект.

Бях вдъхновена от филма 21 грама (реж. Алехандро Г. Иняриту, 2003), който ни напомня, че тялото олеква с 21 грама след смъртта, т.е. душата ни го напуска и взима със себе си всичките калории на това тегло натам... накъдето и да отива. Получих просветлениеТО (имам навик да получавам различно проявление на просветлениеТО през седмица) - беше ми съобщено от самата мен, че съм щяла да снимам неща, които тежат 21 грама всяко като метафора за душата, тъй като тя, горката, не е фотогенична.

Така се озовах в един от онези евтини магазини, в които като че ли има от всичко по много и които напомнят повече дневната на средностатистически плюшкин, отколкото даваха вид на магазин. Помолих за везничка, която би могла да тегли изключителнo леки неща - от рода на максимум 100 грама. Разбира се, невинната ми конска опашка и синя раница не убедиха продавача, че нямах намерение да използвам везничката за незаконна трева и кокаин, но той сякаш се вълнуваше да участва в себеразрушителните ми дела. Снабди ме с подозрителна везничка с вид на уред, който би се разпаднал на пепел при попадането дори само на един грам сол отгоре му. Въпреки това едва 2 батерии ме деляха от притежанието на напълно функционираща везничка. Йей!

И по този начин започнах. Беше по-трудно, отколкото очаквах. 21 грама са доста по-малко, отколкото си мислите (а може би само аз съм била заблудена). Стъпка по стъпка намерих малките елементи на душата си: любимите ми думи на български, любимите ми думи на английски, билети за пътуване от места и спомени, споделени с едни от най-близките хора в живота ми, нишките на родни традиции, снимка на семейството ми, парченце шоколад, музика, венчелистчетата на слънчоглед (бил той и изкуствен), портокалова кора с коледен аромат, част от моя анимация, пясък от плажа в родния ми град.... И още, и още (докато това "и още" не достигна 16), а с всяка снимка аз имах усещането, че съществото ми ставаше все по-цялостно.

И тогава се случи - ужасът. Осъзнах, че везничката не беше настроена да тегли грамажи, а... унции, което, както може би знаете, е повече от грамажи. Оказа се, че всяко нещо, което бях заснела, всъщност тежеше повече от 21 грама и, следователно, повече от една душа. Целият ми проект беше пропаднал, защото едното ми виждащо око не си беше направило труда да забележи малкия знак НЕПОСРЕДСТВЕНО НАД ЧИСЛАТА.

Както и да е: аз все пак съм тук заедно с всички снимки на неща, които очевидно си тежат 21 унции. Какво е заключението? Първо, проверявайте си везната, защото следващия път няма да е фотографски проект, а ще да е я брашно, я протеинова пудра, я бебето ви. Но второ и по-важно - може би щом напълним душата си с красивите елементи, които я правят такава, каквато я познаваме, то тя става по-тежка от 21 грама. Предпочитам да притежавам душа, която тежи 21 унции и е претъпкана като дневната на плюшкин, отколкото да имам празна 21-грамова душа. Просто нестандартно мнение.