Христиана Маринска е един от художествените автори на Дерзай още от неговия втори брой. Тя открива смисъл не само в авторското създаване на изкуство, но и в споделянето на творчески процеси. От няколко години се занимава професионално с преподаване на изобразително изкуство на деца в частни занимални и в държавно висше учебно заведение. Темата на четвъртия ни брой, взаимовръзката между форми на изкуството, се свързва, дори обогатява, с практиката на Христиана. Тя изследва именно комбинацията от артистични практики в педагогическия си подход и за нас е ценно да научим за постигнатите резултати лично от нея.
Христиана посвещава този текст на институцията, благодарение на която опитът ѝ дотук е бил възможен – 44 СУ „Неофит Бозвели“, гр. София. Мястото, което дава път на млади учители и на техните иновативни творчески методи, празнува своята 100-годишнина през 2022 г.! Нека това училище, което вдъхновява учениците си да мечтаят отвъд всякакви хоризонти, да продължава своята мисия векове напред!
Изобразителното изкуство във всичките му форми ме следва още от дете. Завърших художествената гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив, след това бакалавър „Графика и педагогика по изобразително изкуство“ и магистър по интериорен дизайн в Национална художествена академия – София. Към момента съм втора година докторант в НХА и подготвям научен труд със заглавие: „Сценични и интерактивни форми в обучението по изобразително изкуство в българското средно училище“. Темата е изключително актуална предвид съвремието, в което живеем, и нуждата от промяна и креативност при изнасянето на урок по изобразително изкуство. Иновативни проекти с повече свобода на въображението са подходящи за днешните деца, които са разностранно информирани, талантливи и любопитни.
Анализирам сценични и интерактивни форми на обучението по изобразително изкуство в общообразователните училища. Това е обширна тема, пряко свързана с модерните творчески методи и предаването им на следващи поколения. Дисертацията ми черпи вдъхновение от професионалния ми опит с деца, чрез който се стремя да въвеждам поле за експериментация с медиуми на изкуството. Използвам много различни подходи на обучение, като варирам и съчетавам форми на създаване и изразяване: екшън, лендарт, инвайърмънт, хепънинг, пърформанс, както и интерактивни задачи и упражнения. Документирам опита си в снимки и анализи, един от които пиша текущо: „Изкуството на преподаването на изкуство и съвременните подходи за стимул на творческа дейност“.
Снимковият материал представя екипната работа на децата по дадени изобразителни задачи. Наблюденията ми върху колективния подход е, че той ги обединява и изгражда толерантност към чуждото мнение. По този начин се постига съчетаване между рисувателните умения и етичното осъзнаване – изобразителното изкуство се превръща в нравствен пример за отношение към другия.
Уроците в класна стая отдавна са изчерпали възможностите си. Нужно е разчупване на стереотипа за рисуване само между стените на учебната сграда. В практиката си включвам както занятия, така и изяви на открито. Наблюдението, което е важен принцип за рисуването, е най-силно изразено навън, сред околната среда, където вдъхновението, а и знанието на артиста се пробуждат от всички посоки. Богатството от цветове и тяхното влияние, въздействието на средата върху моментните емоции и психика са фактори за едно много по-вълнуващо преподаване и усвояване на материал, умения, идеи – за разлика от просто имитиране и наизустяване на исторически факти, епохи, художници и установени стилове. Естественият и текущ контекст поражда партньорство между ученик и преподавател, което води до значително по-добри резултати. А тяхното активно представяне в конкурси и изложби устремява децата и внася състезателен дух, който в сферата на изкуството е също толкова важен, колкото и в при други общообразователни предмети.
Ако мога да резюмирам целта на дисертационния си труд, то тя е да изследвам и уточня влиянието на сценичните и интерактивните методи върху усвояването на знания и умения при обучението по изобразително изкуство.
За постигането на тази основна цел съм си поставила следните задачи/подтеми за анализиране в дисертацията:
Проучване, разработване и прилагане на сценични и интерактивни форми на обучение по изобразително изкуство в средно общообразователно училище, подходящи за творческа изява.
Практическо изследване на сценични и интерактивни форми за развиване и провокиране на творческия потенциал на ученици; индивидуално насочване към откриване на авангардни идеи и излагане на актуални концепции.
Практическо изследване на споменатите форми на обучение и тяхната възможност да подобрят концентрацията и устойчивостта на вниманието на децата.
Практическа употреба на интерактивни методи на обучение с цел създаване на подходящ микроклимат за осъществяване на взаимодействие между водещия и участниците, както и между самите участници.
В началото обсъждам традиционните методи на обучение в часовете по изобразително изкуство. Отбелязвам техните минуси спрямо съвремието, в което живеем, несъответствието им с нуждите на днешните деца и техните креативни способности да бъдат ефективно стимулирани.
Актуалните потребности на съвременното образование изискват от учителите-художници да потърсят нова, оригинална система както за изява на подрастващите, така и за тяхна успешна комуникация с преподаващия. В модерния контекст е необходимо да се създаде наново пълноценното взаимодействие между учителя и ученика, да се изгради същностната роля на водещия, която е да насочва и мотивира мисълта и творческата активност на все още ориентиращия се подрастващ. Развитието на света, на будната интелигентност у новите поколения и на всевъзможните средства на младите да се информират, да общуват и да следват интересите си, изисква от педагозите да се адаптират към съвременната необходимост от фокусиране и напътствие.
Следва представяне на синтетични форми на работа (екшън, хепънинг и пърформанс) с характерните особености на всяка от тях. Прилагането им в часовете по изобразително изкуство ме убеждава в тяхната необходимост – наблюдавам как провокират интерес и желание у учениците за творческа дейност. Като преподавател в Лятната академия за деца, организирана от НХА, лично се уверих във въздействието на тези форми. Направихме няколко хепънинга. Колективната работа и връзката между преподавател и ученик вдъхновява и укрепва доверието към учителя, което и улеснява учебния процес. Установява се обратна връзка, а творческите резултати са повече от добри.
За пример мога разкажа как протече един от хепънингите, които организирахме в академията. Група от преподаватели в различни специалности от изящните изкуства имаха ателиета с разработки на зададената тема. Децата имаха възможност да минат през всяко ателие, да наблюдават и пробват техники, а като резултат да изберат сами при кого да останат да работят. Формите включваха рисуване от натура, натюрморт, проекти за комикс, графичен дизайн, програми на таблет за рисуване, приложни изкуства (керамика, творчество с хартия и битов отпадък, моделиране, боди арт и др.). По този начин на всяко дете се предоставя шанса да опита нещо ново и различно, да прецени само в коя област му е най-интересно и би могло да покаже най-доброто от себе си. Същността на хепънинга се състои в протичането на действието, както и в следата, оставена от него – не толкова от предметния резултат. Важен става процесът, по време на който се гради общуване, техника, вдъхновение; следата остава в спомена, знанието, идеите за в бъдеще. Както и в супер снимки!
Друг интерактивен метод на обучение по изобразително изкуство е организирането на пленери и проекти. Примерни интерактивни задачи:
„Поглед зад видимото“: цялата група наблюдава през 10 – 15 минути даден пейзаж. Опитваме се да проникнем отвъд външността на формите и образите, да усетим първоначалния импулс на създаването и да наблюдаваме дали се появява промяна в нашите възприятия. (Като пояснение водещият може да посочи, че, докато гледаме растение, може да си представим как то е започнало да се развива от малко семе).
„Рисуване със затворени очи“: всеки от участниците се опитва да нарисува нещо със затворени очи. След като е готов, ги отваря и оцветява рисунката, която представя на останалите. Всички последователно споделят впечатленията си от нарисуваното, а накрая неговият автор също добавя по нещо, ако прецени (може би какво ново се е развило у него като внимание, умение, усещане).
Работната хипотеза на моето проучване е, че ако преднамерено се създаде и предложи на ученици предметно-развиваща среда, основана на идеите на интерактивните методи и сценичните форми на обучение по изобразително изкуство, то ще се стимулира тяхното познавателно и творческо развитие. Предстоят още много проекти и експерименти във връзка с работата ми върху докторантската тема, но смятам, че вървя в правилна посока. Практичните ми изследвания върху интерактивните методи дотук постигат толкова бързи и успешни резултати при децата… Пламъкът в очите на учениците ми по време на часовете по изобразително изкуство дават смисъл на положените усилията, както и надежда за следващите поколения, вълнуващи се от изкуство!
Христиана Маринска
Докторант по визуални изкуства