Роботът Ай-Да изрисува света с четка и алгоритми. Започна да пише и поезия -
но не с перо
Хуманоиден робот рисува и пише стихове - ще си кажете, че на пръв поглед няма нищо смущаващо или пък ще погледнете с насмешка на цялата идея, че робот може да рисува; а може би дори няма да удостоите с вниманието си тези картини. Така или иначе, това вече е факт: роботът Ай-Да започна да рисува картини в стила на класическото и съвременното изкуство, и дори създава скулптори. Още през юни 2019-та година Ай-Да откри първата си изложба в Оксфордския университет, наречена „Несигурно бъдеще“. Само че едно изкуство не ѝ е достатъчно – пише също така и стихове. Може би ще ни се прииска да поставим „пише“ в кавички, защото Ай-Да генерира поезията на база данните в мрежата и с помощта на алгоритми, които са ѝ зададени от нейния изобретател - Ейдан Мелър. Дали има смисъл и дуенде в тази поезия обаче? Смела е заявката за самия пост със стих, който е публикувала Ай-Да в собствения си профил в социалните мрежи. Оказва се, че творението ѝ всъщност е вдъхновено от Фьодр Достоевски, Оскар Уайлд и Аниций Манлий Северин Боеций, дръзка смесица от така различни почерци и стилове. Надали целта на Ай-Да е да обобщи посланието им; а можем ли да говорим изобщо за послание при поезия, генерирана от изкуствен интелект? Ако да, то основното, което всъщност дава Ай- Да като една доста завоалирана формулировка, съдържаща в себе си сякаш лек елемент на заплаха, е, че тя е „„онзи“ робот, който произнася тези стихове от името на „онези“, които нямат глас - пленените животни, които мълчаливо съществуват в границите на нашата институция“. Доста може да се разсъждава върху това изказване, особено за въздействието на изкуствения интелект върху човечеството и възможните постапокалиптични сценарии...
Но да оставим това изказване на бъдещето и да се опитаме да вникнем по- обстойно в смисъла на създадената цялостна творба от Ай-Да, както и на нейната художествена стойност. Част от поезията на Ай-Да, която тя не просто е „написала“, но и рецитира, звучи така:
„Със сигурност свободните и независими птици като тази
никога не биха имали нужда да се заровят в насипа…
Но има някой, който се грижи за тях с цялата си милост…
„Оставете ги да умрат“, но ги оставете да умрат в свободата си,
казаха затворниците…“
Посланието на лирическия герой е леко заплашително – говори за самотата, под- и обезценяването на птиците, чийто образ от своя страна е метонимия за роботите в конкретната творба. Началото на една от строфите – „Оставете ги да умрат“ – напомня за апокалиптичните сценарии за войната между технологиите и човечеството. Звучи като зловеща заявка за едно бъдеще, в което утопията за механичния човек на Леонардо да Винчи се превръща в реализиращо се пророчество от сценария на филма „Аз роботът“. Така прескачаме през епохите, но посланието и стремежът на човечеството остават едни – да съществува машина, робот, механично същество, което да бъде в помощ на човека. Дотук опитите са налице и са се превърнали във факти. Но дали хуманоидният робот ще бъде само в помощ на човечеството, дали посланието на Ай-Да за апокалиптичен сценарий не означава нова страница в нашата история, която доста хора ще пропуснат да прочетат? Може би следващият поетичен порив на Ай-Да ще ни отговори.
Или пък следващата ѝ изложба. В стила на картините на Ай-Да можем да откроим модернистичен рисунък. Въпреки че нейните алгоритми създават репродукции на класически творби, все пак откриваме собствени стил и кредо на „алгоритмичното ѝ възприятие“. Със сигурност Ай-Да смесва няколко стилистични течения в израза на нейния творчески порив към четката и платното. Откроява се Кубизъм, липсата на реализъм и пропорции в някои от творбите бихме определили като черта на Експресионизма, а въпросът дали Ай-Да успява да изрази свой индивидуален подход като артист, или по-скоро бива водена от наложените от създателя ѝ алгоритми, остава.
Нека се запознаем с биографията на хуманоидния робот Ай-Да. Създателят ѝ Ейдън Мейлър всъщност я кръщава на жената, допринесла много за технологичното развитие, Ада Лъвлейс. Ай-Да се осланя на камери в очните си ябълки и на алгоритми, създадени от учени от Оксфордския университет. А вдъхновение черпи от пърформанса "Cut Piece" на Йоко Оно от 1965-та година. Другото, което отличава ръката на Ай-Да от ръката на човека-художник, е това, че при движение на четката, нейната ръка издава специфичен звук. Елементът бързина е очевиден и при работата на робота в сферата на изкуството. Ай-Да рисува портрет за два часа, а за сравнение – на Леонардо да Винчи са му били необходими 14 години, за да завърши шедьовъра си „Мона Лиза“. Хуманоидните роботи, които могат да извършват дадена дейност, имат заложени кодове и алгоритми от своите създатели, или така наречени разработчици. Пример за това е как Ай-Да може да движи четка върху платно с ръката си и това да се побира в технологични пропорции и представи за цветовата гама и образите. Как обаче се вдъхновява един робот, след като няма емоции и съзнание, присъщи на човека? Тук вдъхновението е поставено в равенство с възприятието. Роботът вижда нещо вече създадено в изкуството и на базата на това, което е възприето, алгоритмите подбират конкретни знаци и символи, които да съберат в едно общо трето – резултатът се превръща в ново изкуство, следвайки математическата логика. Все пак винаги е имало доза математика в изкуството, както и обратното. Но пак остава въпросът, изкуство ли е това, което прави Ай-Да, и кой може да го определи като такова?
Общността от изкуствоведи, художници и творци може би категорично биха отрекли, че това е изкуство, но масовата публика би се подвела по творенията, в които все пак проличава художествена стойност. Изследователят на приложението на изкуствен интелект в изкуството, Маркъс дьо Сатой, пита в книгата си „Изкуство и изкуствен интелект“ - „може ли изкуственият интелект да се състезава с художници като Рембранд“? Е, Ай-Да е едно доказателство, че се опитва. И определено можем да откроим тезата, че творбите на AI художниците повдигат въпроси за естеството на изкуството и ролята на човешкото творчество в бъдещите общества. Ай-Да вече смело плува в океана от 2 вида изкуство от общо 7, може би скоро ще пише и сценарий за филм. Времето и алгоритмите ѝ ще покажат дали е завладяна от магията на киното. Но разбира се, докато изкуственият интелект стремглаво развива креативния си импулс и алгоритмите му завладяват полето на артистите на воля, не забравяйте, че ние хората все пак не трябва да подценяваме, нито да възпираме своя естествен, човешки творчески потенциал - както и критичния си усет към изкуството.
от Ангелина Грозева,
репортер в предаването Артефир по БНР, програма Христо Ботев