Представяме в резюме статията на Виолета Апостолова, която от своя страна синтезира работата ѝ за докторска степен – „Интерпретация на текст в колаж“. Накратко, тя проучва процеса на работа по корелативната задача текст – образ. Виолета e докторант към катедра „Визуални изкуства“ на СУ „Св. Климент Охридски“, където получава също бакалавърска степен по „Изобразително изкуство“, специалност „Графика“, и магистърска степен по „Семиотика на изобразителното изкуство“.
Обект на нейното изследване са конкретни писмени произведения заедно с резултатите от тяхното осмисляне – колажи. Настоящият материал има за цел да представи и анализира ефекта от проведен педагогически експеримент, който разглежда възможностите на колажа като интерпретация на литературен текст в обучението по изобразително изкуство.
фиг.1
Комплексното мислене, взимащо предвид корелацията на различни сфери в живота – изкуство, математика, философия, информационни технологии и пр. – изгражда комплексна, осъзната идея за света и разкрива общи закономерности в исторически план. Важна част от развитието на творческото мислене на учениците, както и цялостно на тяхното емоционално и личностно изграждане, е създаването на връзки между отделни понятия в изкуството, в основата на които стоят текстът и образът.
Художественото образование е основна част от естетическото, културното и интелектуалното развитие на човек. Под художествено визирам: изобразително изкуство, литература, естетика, философия, психология и производни. Текстът, като основен източник на информация, дава знанието, но той също така предоставя един изключително символен език. Неговото разбиране подбужда въображението и изгражда едно богато образно мислене, способно да създава и открива връзки и препратки. Обект на обучението по изобразително изкуство са естетическите аспекти на явленията в природата и обществото, а акцент е познаването на основните визуални знакови системи във всички области на живота. Успявайки да интерпретират текстове и литературни произведения, учениците създават устойчив и траен начин на учене, а комбинирайки писмеността с визуални интерпретации, постигат комплексни осъзнатост и отношение спрямо предметната тематика.
За изследването на взаимовръзката между текст и образ в рамките на средното художествено образование избрах като методически арт експеримент създаването на колажи по текстове, които учениците изучават в часовете по литература. В съвременната образователна система все по-голямо значение се отдава на приложно-практическата подготовка чрез експеримент. Експериментът като метод има важно значение за постигането на богата изразност, следователно е ценен за прилагане в учебно-възпитателния процес и по изобразително изкуство.
За провеждането на експеримента избрах Професионална гимназия по облекло „Княгиня Мария Луиза“ в гр. София. Подбраните класове са с разширено изучаване на изобразително изкуство, като настоящият текст разглежда интерпретационните (експериментални) задачи, проведени в IX клас. Те бяха следните:
Избор на текст – абзац, цитат, отделни думи от произведенията „Декамерон“ (от Дж. Бокачо) и „Хамлет“ (от У. Шекспир);
Композиция на колажа;
Подбор на материали за работа;
Разрешаване на конкретен художествен проблем (ритъм, символика, интерпретация между текст и образ, баланс на композицията);
Семиотичен анализ на създадения колаж.
фиг.2
Учениците създадоха колажи по текстовете „Декамерон“ (фиг. 1 и 2) от Джовани Бокачо и „Хамлет“ от Уилям Шекспир (фиг. 3 и 4). Всеки един от тях трябваше да избере откъс, който да служи като изходна точка – вдъхновение за създаване на колаж. Текстът можеше да бъде използван като фон, текстура, конкретно внушение чрез дума или цитат, което да подсили значението на изображението. Материалите за работа бяха колективно подбрани от групата: решено бе да се работи в монохромна гама с туш, с включен акцент от един или два цвята. Тук, например, бе засегнат и проблемът на въздействие на цветовете в изобразителното изкуство и влиянието на детайла-акцент. Текстовете бяха оформени различно, на места дори написани на ръка, което композиционно решение неминуемо подсилва значението на творбата.
Една от основните цели на образователната система е свързването на явленията и понятията и създаването на връзки помежду им. Това се осъществява посредством тяхното разглеждане в различните учени дисциплини. Системата е насочена към разбиране същността и структурата на действителността като едно цяло. Т. нар. комплексно-интеграционен подход на работа се прилага във всички раздели на образователния процес. Самият начин на мислене и анализиране по време на проведения от мен експеримент води до заключението, че разглеждането на даден обект чрез симбиозна гледна точка между поне две форми, близки или далечни, обогатява разбирането на предмета, както и стимулира анализирането на неговото семиотично значение.
фиг.3
Избрах като средство колажа заради неговия интердисциплинарен характер. Колажът в същността си е наслагване на елементи, което се открива в създаването на музика, видео, фотография, реклама и съвременна визуална култура, а всички те са изключително актуални и познати сред днешните ученици. Често колажът се смесва и с различни живописни техники, отново пример за мост между традиционни и съвременни форми. Изготвянето на колажи се приема винаги с удоволствие от подрастващите. Умението за дешифриране на образи, визуални или виртуални, обогатяването на картинното пространство с индивидуална чувствителност и лична естетическа позиция са фактори за постигане на педагогическата цел на художественото образование – формиране на младите творчески индивидуалности. Работата по проекта ми е свързана с идеята за един приятен начин за създаването на логични връзки и посредством този принцип на работа учениците да могат да запомнят посланията и препратките в текстовете по литература. Приложената практика би могла да се превърне в един от важните компоненти на Държавните образователни стандарти по изобразително изкуство за IX и X клас – учениците да създават реални и фантазни образи по текстове от литературата. Взаимовръзката между литературата и изобразителното изкуство има потенциал да изгради широк поглед на подрастващите върху националното и световното културно наследство.
Колажът дава свобода за интерпретации, осъществява връзки и се появява в изкуството като естествено следствие на различни промени, превръща се в резултат на новите търсения на художниците. Колажната форма преминава дълъг и сложен път, докато успее да заеме своето място в историята на изкуството. Тя дава възможност да се разчупят рамките и да се съберат в едно изобразителното изкуство, литературата, музиката, философията, психологията, а и много други специалности. Изграждането на единен, цялостен образ на света чрез учебно-творческата работа по изобразително изкуство съдейства за интензивното участие на психичните процеси, които от своя страна допринасят за развитието на оригиналността на мисленето, емоционалната отзивчивост и креативността на учениците. Колажът, като отделен жанр в изкуството, дава възможността да бъдат използвани парчета от различен произход и време в една нова двуизмерна реалност.
фиг.4
Заключението ми от проведения експеримент в IX клас на ПГО „Княгиня Мария Луиза“ е, че важна част от творческото мислене и стимулирането на такова е търсенето на нови начини за поднасяне на информация на учениците. Интерпретацията на текст в колаж създава предпоставки за развитие на тяхното абстрактно, асоциативно и творческо мислене, което да помогне за бъдещото им творческо търсене. Дефинирането на съвременните художествени явления и процеси засяга преди всичко възможността за комбиниране, разкриване на взаимовръзки и послания. Колажът дава възможност за едно свободно интерпретиране на литературни текстове, а по този начин отвежда до трайно и задълбочено разбиране на художествения смисъл както на текста, така и на колажа.
От своя страна, колажната форма отразява комплексния характер на съвременния живот, който водим: анализирането на форми, тяхното съчетаване и избирането на фокус на композицията, който да се следва, аналогично действа като подход за ориентация в днешната динамична среда. Ролята на учителя – да напътства своите ученици при формирането на техните интереси, потребности и умения – не се променя във времето, но начините за нейното прилагане изискват адаптация. Хибридността от медиуми на общуване, информиране и изразяване в съвременния контекст е неминуемо позитивен резултат на човешкото развитие и неговата комплексна осъзнатост. Както винаги обаче се открива необходимост от нови начини за ориентиране и фокусиране върху целта, които следва да се предложат именно от педагозите в частност, но и от общообразователната система като цяло.
Виолета Апостолова
Докторант по визуални изкуства
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Ангелова, Ангелов., „Основи на педагогическата компетентност“, УИ „Св. Климент Охридски”, София (2006)
2. Барт Р., „Въображение на знака“, Народна култура, София (1991)
3. Божиков Г., Краевски В. „Основи на Педагогиката", УИ „Св. Климент Охридски”, София (2005)
4. Димчев В., „Изобразително Изкуство - Методика" - Просвета, София .(1993)
5. Генчева А. Дамянов Б., Книга за учителя по изобразително изкуство 9 клас, Анубис, София (2018)
6. Цанев П., Сборник Култура „Обучението по изобразително изкуство – култура или само рисуване” (2015)
Comments